УЧИЛИЩЕТО В ИМЕНА И ДАТИ

Със Заповед № Д-14/01.08.1973 г. на Министерството на народната просвета в Кюстендил е открита Окръжна математическа гимназия „Димитър Каляшки”. За първи път в България, по подобие на Математическа гимназия № 442 в Москва, към кюстендилската гимназия се откриват и прогимназиални паралелки в V, VI и VII клас.

Със Заповед № РД-14-4/12.04.1985 г. на Министерството на народната просвета Окръжна математическа гимназия е преобразувана в природоматематическа (ПМГ) с възможност за обучение в профили „Математика”, „Физика”, „Химия” и „Биология”.

Със същата заповед в ПМГ се осъществява прием в клас за интензивно изучаване на чужд език. През пролетта на 1992 г. с решение на Общинския съвет – Кюстендил училището се преименува в ПМГ „Проф. Емануил Иванов”.

Със Заповед № РД-09-563/16.05.1996 г. на министъра на образованието и науката от 1996 г. до 2002 г. в ПМГ се обучават експериментално паралелки с профил „Среден мениджър” по програма на Института за образование и наука „Т. Самодумов” – София.

За своите над 50 години ПМГ „Проф. Емануил Иванов” има богата история, висок авторитет и отлични перспективи. Целта на учителите е да подготвят своите ученици както за отговорностите на днешния ден, така и за предизвикателствата на утрешния. И не на последно място – да съчетават изискванията за знания с утвърждаването на откривателски дух.

Проф. Емануил Иванов – нашият патрон

Проф. Емануил Иванов е роден през 1857 г. в Свищов в авторитетно възрожденско семейство. Завършва математика и физика в Политехниката в Мюнхен и посвещава живота си на образованието, науката и развитието на българската просвета. 

Работи като учител, началник на отдел и главен инспектор в Министерството на народното просвещение. Той е сред създателите на Софийския държавен университет и е негов ректор в продължение на три мандата – през учебните 1890/91, 1891/92 и 1893/94 г. Проф. Иванов има значителен принос за развитието на висшето математическо образование в България. Той поставя основите на преподаването на висша математика у нас и е сред основателите на Българското физико-математическо дружество. Избран е за редовен член на Българската академия на науките.

Преподава различни области на математиката – от елементарна математика до висш анализ, диференциално и интегрално смятане, диференциални уравнения и теория на функциите. Автор е на научни трудове в областта на теорията на числата, алгебрата, математическия анализ и методиката на обучението по математика.

Освен учен и преподавател проф. Емануил Иванов е човек с модерно за времето си разбиране за ролята на образованието. В Министерството на народното просвещение подкрепя хората, в които вижда стремеж към знания, самоусъвършенстване и творчество. Не се страхува от успеха на своите ученици и вярва, че истинският учител не трябва да се стреми да бъде недостижим, а да помага на другите да го надминат.

Последните години от живота си живее в Кюстендил, където умира през 1925 г. Погребан е в близост до гроба на дядо Ильо войвода.

От 1992 г. Природоматематическата гимназия в Кюстендил носи името на проф. Емануил Иванов – учен, преподавател и просветител, оставил трайна следа в развитието на българското образование и математика.